"Има спомени, които човек заравя грижливо като съкровище през военни времена така, че после сам не може да ги открие. Има и други спомени, които човек винаги носи със себе си като случайно намерени монети-талисманчета. Те имат стойност само за нас. А покажеш ли някому, скришом и с гордост, той навярно ще каже:
- "Пфу, петаче!"
Между нашите спомени и чуждите очи са възможни различни недоразумения." - Ерих Кестнер
Не съм съвсем сигурна дали това са точните думи за начална страница на гелерия с картини Но дотолкова, доколкото спомените са главно действащо лице във всяка дейност, свързана с измисляне – независимо дали е живопис, музика или слово, нека им отредим почетно място на първа страница.
Така няма да се налага да сме като едно индианско племе, което запазва спомените си от някое важно събитие, което иска да запомни, като откъсва коренче ароматна трева, помирисва го и грижливо го затваря в кутийка, която носи със себе си. За всяко събитие, различен аромат. Винаги когато иска да извика спомена за някое приятно преживяване, отваря съответната кутийка и вдъхва отново ароматното коренче.
В нашият случай извикването на приятни преживявания може да се случи с нечий портрет, пейзаж или безметежен образ от детството. - Петя